Световната търговия се забавяше още преди избора на президента Доналд Тръмп. Съотношението на общия световен износ към глобалния брутен вътрешен продукт намалява от 2011 г. Хюн Сун Шин, ръководител на изследванията в Банката за международни разплащания, обяснява промяната с по-лошите условия за финансиране на износителите, както и с по-силния долар, пише Ноа Смит за Bloomberg.
Търговската война на Тръмп вероятно ще ограничи търговския обмен още повече. Митата имат склонност да се пренасят по международните вериги на стойността - данък върху смартфоните, които Китай изнася за САЩ, ще потисне китайското търсене на южнокорейските компоненти, които участват в производството на устройствата. Това ще засегне и двете икономики. Митата на Тръмп вече стимулират компаниите да преместват производствата си извън Китай. Несигурността по въпроса къде може да се прояви търговската война може да принуди компаниите да преместят производствата обратно в своите страни. И както показват последните ограничения върху износа от Япония на химикали за Южна Корея, търговските войни могат бързо да се превърнат в нормалност по целия свят, увеличавайки заплахата за глобализацията.
Но може да има и друга причина, поради която глобалната търговска система е застрашена - Китай просто не е доволен от своята роля и иска да премине към по-малко взаимозависима, самостоятелна икономика.
През първото десетилетие на века Китай стана център на световната търговска система, доминиращ както в азиатската, така и в междуконтиненталната търговия. Но това не беше непременно оптимално за Китай, защото голяма част от тази търговия не добавяше голяма стойност. Китай започна със сглобяване на продукти за други страни, което не носи висока добавена стойност. Електрониката се проектираше в САЩ, скъпите й високотехнологични компоненти се произвеждаха в Тайван или Южна Корея, а крайният продукт бе сглобяван от китайски ръце, преди да бъдат продаден обратно в САЩ или друга развита нация. Въпреки че на продуктите пише „направено в Китай“, по-голямата част от стойността в тези вериги не бе усвоена от китайски компании и работници. Това е известно в икономиката като кривата на усмивката - хората, които заемат средата на производствения процес получават по-малко от хората в двата края.
Китай естествено искаше да произвежда повече от продуктите с висока добавена стойност сам. По този начин, въпреки че разширяваше търговията си с други страни, Китай се стремеше да увеличи вътрешното съдържание на своя износ, което направи с известен успех.
09:26 | 13.09.22 г.